Mamma Mia! Арт Академия Ритрийт в Гърция

Незабравимо пътешествие с кораб до острова от филма "Mamma Mia!"

Скопелос - островът на Mamma Mia! 

Филмите „Мама Мия!“ се отличават с едно безбрежно и щастливо настроение, което идва от мястото на снимки – не толкова туристическия, зелен остров Скопелос, който превъзхожда категорично прочутите Циклади (Миконос, Санторини и др.), заради гъстите си гори, липсата на тълпи туристи,  автентичността и красотата на лазурните си плажове. Той се оказва скритото съкровище на Спорадите и си струва да му се отдели цял ден. Той определено е най-добрият в тази група, която включва още островите Скиатос, Алонисос и Скирос.

Горите и овощните градини, изключително живописните плажове, отличните таверни в пристанищното градче, както и липсата на „туристическо“ усещане, дължащо се факта, че Скопелос няма летище правят острова много ценен. Очевидно екипът на холивудските хитове Mamma Mia! също е мислел така, като е избрал именно Скопелос за място на снимките през септември 2007 г. 

Както при всички острови от групата на Спорадите, свидетелствата за древността са оскъдни, така че човек може спокойно да се разходи по плажа, без да се чувства виновен, че е пропуснал културно-историческия тур. В геоложко отношение, географски и като характер Скопелос и неговите съседи са продължение на континенталната провинция Магнезия и по-специално на планината Пилион; музикалните вкусове са по-скоро градски, отколкото егейски, а Средновековното заселване от Йонийските острови (след като османският адмирал Барбароса избива всички жители през 1539 г.) е развило стила на италианското пеене.

Отличителни за селските райони са фурните за сушене на сливи, разпръснати покрай къщичките с овощни градини и техните комини с козирки. Някога Скопелос е бил известен със сливите си, но дългото горещо лято, трудоемкото, ръчно бране на сливи и процесът на сушене са били неикономични, така че до 80-те години на ХХ в. отрасълът до голяма степен замира. 

Hóra, основният град на острова, се намира на западния склон, който разкрива гледка към широк залив с разрушен венециански замък на върха; етажи от внушителни покриви и 123 църкви, сред които звездата на пощенските картички Panagítsa tou Pýrgou. Тези гледки с типичните бели гръцки къщи със светлосини прозорци се разкриват пред пристигащите лодки, акостиращи на брега. Встрани от неизбежната търговска зона на брега на морето, градът разполага с чудесни магазинчета за местни продукти и сувенири, отдавна изчезнали в други части на Гърция. Местната архитектура, включително някои великолепни аркади и фасади с балкони, е до голяма степен неподправена с безвкусни новопостроени чудовища, както е на повечето други острови. За повече информация относно местните архитектурни стилове и забележителности вижте илюстрираната книга на френския любител на Скопелос Марк Хелд „Vernacular Architecture of an Aegean Island“ (продава се и на място). 

Паркингът и зоната на кея някога са били място на процъфтяващо и живописно пристанище за лодки. Големият тесалийски фотограф Такис Тлупас го заснема в действие чак през 1981 г., но подобно на сливовата индустрия, то е изчезнало; за разлика от Скиатос, Скопелос не вече не произвежда традиционни лодки в какъвто и да е мащаб.

В Hóra са най-добрите таверни на острова и е лесно да се избегнат туристическите капани с техните фотоменюта в средата на кея. Като правило, най-добрите ресторанти се намират на далечния северозападен кей. Евтиното, но годно за пиене наливно или бутилирано вино идва от кооператива „Димитра“ в Неа Анхиалос, а продуктите на Апостолакис са с по-високо качество. Englezos прави стандартните ястия с оригинален привкус; менюто се променя сезонно. Последната сграда на кея е Kymata (известна още като Angelos), вероятно най-старата таверна в града и светилище на magireftá. 

Понякога човек може да чуе стари рибари, които разговарят на мантинадес (римувани куплети) - практика, която до голяма степен вече е изчезнала. Най-доброто заведение за морски дарове е Klimataria, в непосредствена близост до димархио (кметството), с достъпни цени на килограм за местните. Във вътрешността на града, Gorgones е единственото истинско ouzerí в града, с места на открито и закрито, справедливи цени и целогодишно е отворено. От другата страна на пътя се намира Blue Bar със страхотна музика. Колин Фърт се отбива тук по време на снимките на филма Mamma Mia. 

Семейство Космас, които са собственици на плажната таверна в Глистери, сега имат таверна Kyratso's Kitchen, в края на пристанището, близо до църквата на скалата, където се провежда сватбата във филма. International Cafe, в средната част на пристанището, има ВСИЧКО и фантастична храна на много разумни цени. (Поне според блогъра Marc Dubin.)

На планината Палоуки на изток се намират три исторически манастира. Evangelistrías (всеки ден от 8:00 до 13:00 и от 17:00 до 20:00 ч.), който се вижда от града и е основан през 1712 г. от семейство Дапонте, е забележителен най-вече с архитектурните детайли, но и с двете монахини, които живеят тук откакто са били млади момичета преди 60 години. Уединената манастирска къща Prodhrómou (същото работно време), обитавана от три сестри с висше образование, е до голяма степен разрушена през март 1965 г. от земетресението, което сполита Спорадите, но е запазила прекрасните си икони. Метаморфозис от XVI в, Атонският град, разположен на върха на зеления хребет, работи, когато монахът, който се грижи за него, е наблизо. Известен е с цветния си купол, поддържан от четири тъмни колони от коралови скали.

В обратната посока на Hóra се намира малкият пясъчно-каменист залив Глистери, където са снимани сцени от „Мама Мия!“. През долината Каря, покрай източния склон на 681-метровата планина Делфи до добре маркираната Сендоукия, се намират три  елинистични гроба с капаци, изкъртени от иманяри.  Те са на близко разстояние, първо по пътека, а след това по път с калдъръм; гледките към Алонисос и малките островчета, особено по здрач, правят маршрута незабравим.

Интересна е историята на австриеца Алфонс - изключен от училище, много преди хипитата от 60-те години. Той бил уж рибар и обикалял през 1937-1939 г. Скопелос с малка лодка,  като дружал с рибарите от острова по кафенетата – до края си в един бурен ден, когато дървената му лодка е намерена разбита на отдалечен бряг. Но  образът на рибаря и удавянето/изчезването му са били инсценирани; когато  германците поемат властта като окупатори от италианците през есента на 1943 г., офицерът начело на колоната, която марширува в града е не кой да е, а Алфонс. Той се отплаща на островитяните за гостоприемството им, като гарантира, че за разлика от Скиатос и Алонисос, където нацистките репресии са били жестоки, Скопелос не няма да пострада, въпреки факта, че доста от местните мъже са се присъединили към движението на съпротива в планините. След края на войната Алфонс се завръща, за да изживее дните си (до 1987 г.), като пие с другите рибари в Трикери на върха на полуостров Пилион.

Забележителни са и плажовете на Скопелос. Стафилос, на 4 км от Hóra, е най-близкият истински плаж, макар и малък и претъпкан,  с една-единствена, напълно достатъчна таверна в края на пътя. По-добре е да се разходите пеша за пет минути на изток през носа до по-живописния (с малки кръгли камъчета и пясък) плаж Веланио, дълъг 600 м, с нудистка зона и кафене.

На около 3 км западно от Агньондас има малък плаж, но той служи предимно като алтернативно фериботно пристанище; сред няколкото таверни най-добрата е Pavlos за морски дарове, необичайни мезета като tsitsírava (мариновани стръкове терпентиново дърво) и наливно вино Apostolakis. Залива Лимнонари, който се намира на запад, е покрит с по-добър бял пясък.

Тъй като бреговата линия се извива на запад, а не на юг, първото значимо място е заливът Pánormos,популярен сред капитаните на яхти заради множеството защитени места за акостиране, малко по-малко популярен сред плувците поради стръмния си, чакълест бряг. Точно „зад ъгъла“ се намира по-добрият плаж Милиа, с две 400-метрови дъги от дребни камъчета срещу островчето Дхасиа, отделени с нос и шумен плажен бар в южната част на залива. 

Плажът Кастани, разположен непосредствено на север със собствен път за достъп, е далеч по-спокоен, с нудистка зона и без никакви удобства, освен едно кафененце. По-усамотени плажове има в Ховоло, извън иначе мрачното село Елиос (Нео Клима), построено, за да приюти жертвите на земетресението от 1965 г., и Арменопетра, едноименната скала с форма на кораб, която е в морето.

След като премине покрай всички гореспоменати плажове, главният път на острова се изкачва обратно към цивилизацията в Paleó Klíma, най-засегнатото от земетресението и изоставено след това село, навремето обявено за негодно за обитаване и със затворено училище. Впоследствие мястото е откупено и възстановено от гръцки и чуждестранни инвеститори, но в новото си превъплъщение то никога не е процъфтявало и там няма пекарна, таверна или магазин. Основната атракция е прекрасната 45-минутна пътека през селцето Ágii Anárgyri (също откупено и реставрирано) до Атеато, най-старото селище на Скопелос, откъдето едва се вижда морето - в опит да бъде защитено от пирати, - но с някои прекрасни местни архитектурни забележителности. До него се стига с такси от пристанището за 5 евро, но проблемът е, че таксито може да не дойде да ви прибере обратно и по този начин да си изпуснете кораба.

Атеато се намира на изток от Глоса, второто по големина село на Скопелос, на 26 км от Хора, с прекрасна гледка към пролива на Евия. Това село е подредено на тераси, с тучни градини между къщите. В Агнанди се намира таверната (с прекалено високи цени) „Koultouriárika“, но повечето местни жители се насочват към цялото печено козле или агне на шиш в „To Steki tou Mastora“ на входа на града до църквата. Криволичещ път и много по-кратък калдъръмен път водят до безлюдното пристанище Лутраки, чието име идва от разрушените римски бани наблизо.

Хубавите плажове се намират наблизо до северното крайбрежие в Периволиоу, със скални надвеси за сянка, и в Хондройоргис, до който се стига по черни пътища. Отделен, асфалтиран път води до местния курорт, подходящ за снимки Áгиос Йоанис Кастри с  църква, кацнала на скален връх, който се покорява по стъпала; а също толкова стръмна пътека наблизо води до приличен пясъчен залив.